Ветровете на времето

„Човекът не е само говорещо животно. То е онова същество, което задава въпроси — постоянно, непрекъснато. Започва да ги задава веднага щом проговори, и ги задава, докато е жив.“ Въпросите са накарали хората от планетата Лортас да обърнат взор към вселената с една надежда: „… ако можеше да бъде открит свят, където хората да са разумни, ако можеха да бъдат осъществени контакти с този свят, ако мислите, идеите и мечтите можеха да потекат от единия към другия…“ Но надежда няма. На всички посетени планети човекът се е самоунищожил.
След авария един от корабите на Лортас каца на Земята. Посреща го едно човечество в своята каменна ера. Ще оцелее ли тази земя? Ще превъзмогне ли земният жител злото, заложено в самия него, злото, което още не е познал?